Коледно чудо

         Една ясна утрин, когато зимата беше в своята сила, в света на ангелите се подготвяха за предстоящите Коледни празници. Всяка сутрин докато изпращаха изгрева към земята, пееха ангелски песни, които докосваха душата и достигаха до сърцето на всеки един човек. Така хората неусетно ставаха радостни, щастливи и показваха обичта си един към друг. Това беше част от тяхната вълшебна енергия, която предаваха на земните същества.

   В днешното утро, наслаждавайки се на своите мелодии, изведнъж чуха силен вик за помощ. 

С любопитство погледнаха в посоката откъдето идваше. Пред тях се показа ужасна картина – малка къща се беше запалила и гореше с огромни пламъци, а в нея живееха жена с три малки деца. 

Жената полагаше огромни усилия да изгаси пожара, хвърляше кофи с вода, а децата плачеха неудържимо. Безпомощна тя се опитваше да овладее огъня, но той ставаше все по-силен и покосяваше всичко. Въпреки горящите пламъци с огромни усилия жената успя да изведе децата си навън. 

Отчаяни те седнаха на поляната, прегърнаха се и плачейки наблюдаваха как къщата им ставаше 

на пепел. А пламъците се усилваха и обхващаха вече и поляната около къщата. Огънят сякаш показваше колко е силен и никой не може да го спре.

      Ангелите наблюдаваха от високо и разтревожени се обърнаха към Създателя за съвет:

-          Създателю, позволете да се намесим и да спрем пожара. Страшно е в навечерието на Коледа 

едно семейство да остане без дом.

-          Любими мои деца, животът на хората е в нашите ръце, но намесата е нужна само при определени

обстоятелства. Понякога това, което изглежда отстрани най-лошото, след време се оказва че е 

най-доброто решение. Дошло е време да се сбъднат техните мечти и това изпитание ще ги доближи 

до тях възможно най-скоро. Изпратете им колкото се може повече любов и светлина, това ще им помогне, ще ги успокои и ще им даде сили да вървят напред. Помогнете на всички хора да събудят божественото в себе си и заедно да намерят доброто в това изпитание.

 Ангелите разбраха думите на Създателя и веднага започнаха своята неуморна работа. 

Вече знаеха какво ще направят и как ще изпратят своята помощ. Няма нищо невъзможно за цялата ангелска вселена. Само едно не могат да направят – да грешат, защото ангелите не познават грешките.

      Малко след това хората в околността видяха пожара и се втурнаха да помагат с каквото могат.  

Искрено съжаляваха и съчувстваха на пострадалите за мъката, която ги е сполетяла точно 

преди Коледа. Всеки искаше да помогне и носеше каквото има - дрехи, одеяла, храна. А децата не спираха да плачат, гледайки безпомощно пламъците.

     Хората сякаш забравиха за празника, изчезна радостта в очите им и тъгата завладя всички. 

За миг сякаш времето спря. Когато къщата напълно изгоря и вече нищо не беше останало, дойде 

при тях една старица, усмихна се и каза:

-          Не се тревожете мили деца и не проливайте повече сълзи. Моята къща е достатъчно голяма и 

има място за всички вас. Ще дойдете  да живеете при мен.. От дълго време живея в самота и това 

ме убива. Пожелах си за Коледа да видя своя дом пълен с хора. Сега разбирам, че вие ще бъдете 

моята  сбъдната мечта.

 Децата се зарадваха на това предложение и прегърнаха възрастната жена. Хванаха я за ръката и тръгнаха с нея.

      В този момент заваля пухкав бял сняг. От небето започнаха да падат големи и красиви снежинки. 

Но това не бяха обикновени снежинки. Падайки те сякаш танцуваха и всяка една си избираше при 

кого да отиде. А когато паднеше, снежинката оживяваше и излъчваше красиви цветове  Формата 

която образуваше се превръщаше в послание написано върху снежинката. Първо забелязаха децата 

и протегнаха ръцете си нагоре, за да ги хванат. Всички последваха децата и учудени започнаха да ги хващат в ръцете си. Всеки искаше да получи своето послание предназначено само за него. 

Хората искрено се радваха и започнаха да четат на глас посланията изпратени за тях от небето.           

-          На моята снежинка пише – радост! – вълнуваше се един.

-          А на моята е написано – щастие! – казваше друг.

Здраве, Любов., Състрадание., Доброта.,Благоденствие., Сплотеност., Милосърдие., Търпение…., 

не спираха да четат с усмивка и вълнение.

А от небето падаха безброй снежинки и ставаха все повече и повече красивите пожелания, 

които докосваха сърцата на хората. Настъпи огромно вълнение и всички забравиха за случилото се нещастие. Сякаш небето им показваше, че помощта винаги идва навреме и никой не може да бъде забравен.

-          Това чудо ни споходи  благодарение на вас! Бъдете благословени! – казваха всички на жената 

и нейните деца.

      Създателят наблюдаваше през цялото време и се радваше на обичта, която в този миг се 

появи между хората. Обърна се към ангелите и каза:

-          Мили мои работници на светлината, вие се справихте чудесно. Правилно разбрахте думите ми 

и изпратихте най-голямото щастие на земята. Дарихте хората със своята благословия и ги накарахте 

в болката да открият истинския смисъл на живота!

      Ангелите с усмивка продължаваха да хвърлят от вълшебните снежинки. Затрупаха хората с прекрасни чувства и пожелания, които ги завладяха напълно. 

      В този специален ден за всички, на земята изчезнаха мрачните мисли, тъгата, мъката, злобата, завистта и всичко което ги нараняваше. Хората напълниха сърцата си с любовта към самите себе си, към ближния, към живота, защото осъзнаха, че там горе ги наблюдават през целият им живот и винаги се отзовават. Ако правиш добро на другия, ако твоите мисли бъдат изпълнени със състрадание и доброта към другите, ще го получиш в хиляди пъти повече.

-          Създателю, хората ще запазят ли за винаги своите послания в сърцата си или ще забравят за това

след като си отиде Коледния дух? – попитаха ангелите на любовта.

-          Това е тяхно решение! Ние правим всичко за тях и показваме пътя по който да вървят, за да

изпълнят живота си със спокойствие и смисъл . Който го осъзнае ще го запази в себе си. А който го забрави ще му го напомним отново в подходящия за него момент. Всеки сам избира колко тежък товар може да носи неговата душа.

       Неусетно настъпи Коледната нощ. Всички заедно празнуваха, пееха, танцуваха и се радваха на това, което нарекоха - коледно чудо. А за Създателят и неговите ангели помощници, всичко беше малка част от тяхната безусловна Любов, която всеки един момент изпращат на хората, само че те понякога не го забелязват. Затова на Коледа идват от небесния свят, за да покажат своето уважение и загриженост към цялата земя. Слизат при хората, сливат се с тях и постоянно им нашепват за силата на благодарността, смирението и покоя. Тогава влизат в сърцата на хората и всички си спомнят за вярата в Бог и нейната мощ. Големи усилия полагат, за да запазят човещината и добротата, които придават истинския смисъл на живота!

Декември 2017

автор: Нели Пенева