неделя, 30 ноември 2014 г.

Приказката на баба



- Бабо, ще ми разкажеш ли приказка?
- Коя приказка искаш момичето ми?
- Искам твоята приказка, която никой друг незнае!
- Добре, с удоволствие ще ти я разкажа! – усмихна се баба и започна:

   Някога преди много, много време се появил един друг свят. Нарекли го – светът на душите. Там животът се различавал много от нашия. От вещи и храна никой не се нуждаел. Всички били невидими и излъчвали светлина и топлина, която се носила от вятъра. Образа бил - светлина, истинска, прелестна, невиждана от никой до този момент. Общото, което е сплотявало всички е била обичта към тях самите, към голямата, невероятната обич, която всяка душа не можела да достигне. Който успеел оставал завинаги жив, но който не успеел се разпръсквал в пространството. 
Борбата за обич била голяма. Колкото повече обич раздавали, толкова повече увеличавали своята светлината. Това било силата на този свят и истинското значение на всичко съществуващо. В този свят единствено мислите ставали видими и излъчвали невероятната сила която притежават. Всеки искал да предава обичта си и да получава обич от другия! Смисъла на този живот бил стремежът към голямата Обич.  
 - Бабо, възможно ли е всичко това?
 - А има ли нещо невъзможно детето ми ? – отговори баба и продължи.
 - В този свят никога не е имало невъзможни неща! Създаден бил много преди всеки друг свят. Животът се е зародил там. Душата е била първата. Нужно било да се направи нещо, което ще доразвива душите, за да могат да живеят в този свят. Затова се появила земята и хората. Всяка душа си избирала тяло и оставала в него доколкото е нужно. За да се завърне завинаги в този свят трябвало да е кристално чиста и да излъчва прелестна светлина. Това не се виждало от всички хора, само от тези които са като нея. Останалите не забелязвали и не подозирали даже за съществуването и. Душата можела всичко да направи за човека. А заради неговите грешки тя дълго време се чистила. Вече чиста отивала в другия свят, за да заживее истинския живот.
 - А какво правила там?
 - Грижила се за другите души. Те приличали на много малки капки светлина и трябвало да бъдат обгрижвани. Това го правели точно тези души. Наблюдавали стриктно всяка тяхна стъпка.
- Откъде знаели какво да правят? Имало ли някой, който да им показва?
- Разбира се че е имало. Това е Създателят! Само той знаел кое е правилно и кое не е!  
- А когато постъпвали грешно?
- Тогава Създателят ги изпращал на земята, за да се научат и след това се връщали, за да продължат своето развитие.
 - Бабо, а как се изчистват грешките?
- С молитва момичето ми! Трябва да се молим на Създателя от цялото си сърце и да правим добро на другите. Тогава той го предава и на нас. Каквото направиш на другия, това ще получиш ти като подарък от Създателя. Запомни го това детето ми и не го забравяй никога!
- Значи другия свят е по-хубав от този на земята!
- Ооо не е така, на земята е много по-лесно да живееш отколкото там. Тук имаш родители, приятели, познати, а там си сам! Справяш се самостоятелно. Там е много по-трудно от тук. И всичко е свързано, тук идваш за малко и ако не живееш за доброто на себе си и другите, там душата страда. Много хора не мислят за това, отричат другия свят защото се страхуват. Но идва време, когато разбират всичко!
- Бабо, аз как да видя моята душа?
-  Повикай я тя ще се появи в твоите сънища. Може винаги да си говориш с нея тя копнее за твоето внимание и ще бъде много щастлива.
- Благодаря ти бабичко, ти носиш най-прекрасната душа. Сега трябва да заспивам, за да повикам моята душа. Искам да я помоля да направи така, че всички деца да пазят душите си чисти. А след време да разказват тази приказка на своите внуци.
- Бабо, утре ще продължим ли същата приказка?
- Разбира се мило, мое дете. Сега заспивай и се наслаждавай на света на сънищата!

11.2014
автор:  Нели Пенева

Няма коментари:

Публикуване на коментар