неделя, 1 юни 2014 г.

Приказка за силата на духа




  Един ден, едно малко семенце попадна на огромен камък. Опита да се премести, но се оказа невъзможно. Много се притесни, защото не знаеше как да спаси себе си от всички опасности на живота.
-         Аз съм малко и беззащитно! Как да променя съдбата която ми е отредена? – отчаяно си
мислеше то.
Започна да плаче и да се моли на Природата майка да го спаси. Толкова много сълзи изплака, че в един момент се отвори и от него се показа малко стръкче.
-         Благодаря ти малко семенце! Ти направи най-доброто за мен! Колко красота
има в този свят! – зарадва се стръкчето.
Минаваха дните, стръкчето порасна, превърна се в красиво цвете и образува малки цветни пъпки. Духаше силен вятър, валеше пороен дъжд, но нищо не можеше да го събори или измести от камъка.
Скоро, близо до камъка поникнаха бурени. Цветето ги поздрави и се зарадва, че ще си има приятели. Опита се да  разговаря с тях, да им покаже своето уважение и да разкаже за любовта си към всичко наоколо. Но, бурените изобщо не го харесваха, не желаеха да разговарят с него, а израстваха все по-големи и с лоши очи го наблюдаваха.
Въпреки огромните им листа, то винаги намираше от къде да се любува на зелената поляна и да се радва на слънчевите лъчи. През целия ден пееше, танцуваше и се забавляваше. А бурените все повече се ядосваха, затискаха го с клоните си и при всеки нов ден се надяваха да не го видят повече.
Малкото цвете не разбираше какво се случва и защо са толкова лоши с него. Нали всички искат да живеят добре, да се радват на красотата около тях? Защо не могат да го правят заедно. Каква е причината, за да не го искат?
Въпреки това цветето продължаваше да се радва на всички и да се чувства щастливо. То силно вярваше, че Природата майка ще направи най-доброто, както за него, така и за другите.
Една сутрин бурените вече изгубиха търпение, събраха се всички заедно, за да обсъдят как да унищожат малкото цвете. Най-високият от тях каза:
-         Днес ще бъде последният ден на това ужасно създание! Ще го обградим,
за да не успее да види и най-малкия лъч светлина. Така ще залинее и ще се освободим от 
него завинаги....
Друг бурен доволно се обади:
-         Отдавна очаквах този момент! Как е възможно да се появи точно тук и да се
храни от нашата храна!
Малкото цвете наблюдаваше отстрани и слушаше разговора. Реши да поговори с тях, изправи се и каза:
-         Приятели мои, аз ви благодаря за всичко което правите за мен! Вие не ме
искате, защото се различавам от вас, но въпреки това ви обичам! Както обичам слънцето, дъжда, вятъра, луната, звездите, въздуха. Обичам ви, защото всички сме част от един и същи свят! Нека да бъдем заедно и за напред! А Природата майка ще направи най-доброто за всички ни.
Бурените избухнаха в смях и подигравайки се на цветето отговориха:
-         Колко си глупаво! Ти нищо не разбираш! Живота е борба, в която най-бързият
печели! И колкото си по-висок, толкова си по-силен!
Така изминаха няколко дни. Цветето остана без светлина, без въздух, не достигаше и вода до него. Но, то не се отчайваше, продължаваше да вярва в доброто и да се моли за спасението си.
В един момент задуха силен вятър, започна страшна буря, виелици се извиха с огромна сила. Всичко полетя във въздуха сякаш идваше края на света. Това продължи няколко дни.
Когато всичко премина, цялата поляна стана на пух и прах. Не беше останало нищо от красотата наоколо. Даже бурените ги нямаше, виелицата ги беше унищожила. Не се виждаше и камъка на който се роди цветенцето. Само слънцето се показваше между облаците и огряваше поляната.
В това време един лъч светлина забеляза нещо много различно от цялата околност. Приближи се любопитно и каза:   
       – Какво ли е това? 
След това огря още повече и видя - едно невероятно красиво създание. Огромна беше изненадата, когато позна малкото цвете! Сега не беше никак малко, а се извисяваше нагоре с  красиво стъбло и прекрасни ангелски цветове.
-         Цветенце, ти си живо!– зарадва се слънцето.
-         Да, аз оживях, а бурените са моите спасители! Те ме покриха с намерението
си да ме унищожат. Но, така ме спасиха от виелицата и сами погубиха себе си! С тяхна помощ аз се спасих. Много благодаря на Природата майка, че ме постави до тях. Ако ги нямаше и мен ме очакваше тяхната съдба..
Цветето порасна още повече и разцъфтя. Цветовете му приличаха на малки цветни камбанки, които през деня украсяваха поляната, а вечерта като светулки огряваха околността. От тях се образуваха семена, които вятъра разпръскваше по цялата поляна.
 На следващата пролет това беше най-красивата полянка, обсипана с децата на цветето и обагрена с хиляди малки, красиви цветчета. Цветето с огромната си любов ги наблюдаваше как израстват и стават все повече и повече и с тъга си спомняше за бурените – неговите спасители!


Май 2014
автор:  Нели Пенева

3 коментара:

  1. Много дълбоко послание... сами можем да заместим цветенце и бурени с други думи и да видим кой всъщност е оказал най-голяма роля в живота ни, има ли защо да му се сърдим или е по-важно да благодарим

    ОтговорИзтриване
  2. Един ловец се изгубил в гората. Завалял дъжд и той се скрил в една
    пещера. Там видял едно малко мече. Уплашен той попитал мечето:
    - Майка ти тук ли е?
    - Не.
    - Баща ти тук ли е?
    - Не.
    Ловецът удрал силно мечето и му казал:
    - Знаеш ли как ме изплаши?
    - Бабооо.... - развикало се мечето

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря за удоволствието да те чета, Нелко!

      Изтриване